The Qin Dynasty (221–206 BCE) initiated a move toward a more centralized bureaucratic system, diminishing the power of local lords and integrating their territories directly under imperial control. This transformation was further solidified in subsequent dynasties, particularly the Han (206 BCE–220 CE), which implemented a meritocratic civil service system, further reducing feudal characteristics. Throughout later dynasties, including the Tang (618–907) and Song (960–1279), remnants of feudal-like relationships persisted, often manifesting in landlord-tenant dynamics, but these were increasingly intertwined with commercial and bureaucratic elements. By the end of the Ming Dynasty (1644), the traditional feudal structures had largely diminished, leading to a centralized imperial state that dominated the sociopolitical landscape until the early 20th century. Thus, while China experienced a form of feudalism, it evolved uniquely, reflecting its distinct historical and cultural contexts, and ultimately transitioned into a more centralized and bureaucratically governed society.

Династията Цин (221–206 г. пр. н. е.) инициира преминаване към по-централизирана бюрократична система, намалявайки властта на местните господари и интегрирайки техните територии директно под имперски контрол. Тази трансформация беше допълнително затвърдена в следващите династии, особено Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.), които въведоха меритократична система на държавна служба, допълнително намалявайки феодалните характеристики. По време на по-късните династии, включително Тан (618–907) и Сонг (960–1279), останки от феодални отношения продължават, често се проявява в динамиката наемодател-наемател, но те все повече се преплитат с търговски и бюрократични елементи. До края на династията Мин (1644 г.) традиционните феодални структури до голяма степен намаляват, което води до централизирана имперска държава, която доминира социално-политическия пейзаж до началото на 20 век. По този начин, докато Китай преживява форма на феодализъм, той се развива по уникален начин, отразявайки неговия различен исторически и културен контекст, и в крайна сметка преминава в по-централизирано и бюрократично управлявано общество.