Feudalism in China can be understood as a socio-political system that emerged primarily during the Zhou Dynasty (1046–256 BCE), characterized by a decentralized structure of governance where land was granted by the king to nobles in exchange for military service and loyalty. This system established a hierarchy of lords and vassals, with local rulers exercising significant power over their territories while paying tribute to the central authority. The Zhou feudal model was built on the concept of reciprocal obligations, where the nobles maintained order and protection in their regions, allowing the king to focus on broader governance. However, over time, this decentralized system began to erode, especially as the state faced internal strife and external threats, leading to the Warring States period (475–221 BCE). This era marked the decline of feudalism as regional powers sought to consolidate control, leading to the eventual unification of China under the Qin Dynasty. The Qin Dynasty (221–206 BCE) initiated a move toward a more centralized bureaucratic system, diminishing the power of local lords and integrating their territories directly under imperial control. This transformation was further solidified in subsequent dynasties, particularly the Han (206 BCE–220 CE), which implemented a meritocratic civil service system, further reducing feudal characteristics. Throughout later dynasties, including the Tang (618–907) and Song (960–1279), remnants of feudal-like relationships persisted, often manifesting in landlord-tenant dynamics, but these were increasingly intertwined with commercial and bureaucratic elements. By the end of the Ming Dynasty (1644), the traditional feudal structures had largely diminished, leading to a centralized imperial state that dominated the sociopolitical landscape until the early 20th century. Thus, while China experienced a form of feudalism, it evolved uniquely, reflecting its distinct historical and cultural contexts, and ultimately transitioned into a more centralized and bureaucratically governed society.

Феодализмът в Китай може да се разбира като социално-политическа система, възникнала предимно по време на династията Джоу (1046–256 г. пр. н. е.), характеризираща се с децентрализирана структура на управление, при която земята се предоставя от краля на благородници в замяна на военна служба и лоялност. Тази система установява йерархия на лордове и васали, като местните владетели упражняват значителна власт над своите територии, като същевременно плащат почит на централната власт. Феодалният модел на Джоу е изграден върху концепцията за реципрочни задължения, при които благородниците поддържат реда и защитата в своите региони, което позволява на краля да се съсредоточи върху по-широко управление. С течение на времето обаче тази децентрализирана система започва да се разпада, особено когато държавата е изправена пред вътрешни борби и външни заплахи, водещи до периода на Воюващите държави (475–221 г. пр. н. е.). Тази епоха бележи упадъка на феодализма, тъй като регионалните сили се стремят да консолидират контрола, което води до евентуалното обединение на Китай под династията Цин. Династията Цин (221–206 г. пр. н. е.) инициира преминаване към по-централизирана бюрократична система, намалявайки властта на местните господари и интегрирайки техните територии директно под имперски контрол. Тази трансформация беше допълнително затвърдена в следващите династии, особено Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.), които въведоха меритократична система на държавна служба, допълнително намалявайки феодалните характеристики.По време на по-късните династии, включително Тан (618–907) и Сонг (960–1279), останки от феодални отношения продължават, често се проявява в динамиката наемодател-наемател, но те все повече се преплитат с търговски и бюрократични елементи. До края на династията Мин (1644 г.) традиционните феодални структури до голяма степен намаляват, което води до централизирана имперска държава, която доминира социално-политическия пейзаж до началото на 20 век. По този начин, докато Китай преживява форма на феодализъм, той се развива по уникален начин, отразявайки неговия различен исторически и културен контекст, и в крайна сметка преминава в по-централизирано и бюрократично управлявано общество.