In 1803, Smithson Tennant added platinum to dilute aqua regia, which is a mixture of nitric and hydrochloric acids, and observed that not all the metal went into solution. Earlier experimenters had assumed that the residue was graphite, but he suspected it was something else, and he began to investigate it. By a combination of acid and alkali treatments he eventually separated it into two new metal elements, which he named iridium and osmium, naming the latter on account of the strong odour it gave off. Its name is derived from osme the Greek word for smell. Although it was recognised as a new metal, little use was made of it because it was rare and difficult to work with, although it was extremely hard wearing and for several years it was used for pen nibs and gramophone needles.

През 1803 г. Смитсън Тенант добавя платина към разредена царска вода, която е смес от азотна и солна киселина, и наблюдава, че не целият метал преминава в разтвор. По-ранни експериментатори бяха предположили, че остатъкът е графит, но той подозираше, че е нещо друго, и започна да го изследва. Чрез комбинация от киселинни и алкални обработки той в крайна сметка го разделя на два нови метални елемента, които нарече иридий и осмий, наименувайки последния поради силната миризма, която излъчваше. Името му произлиза от гръцката дума osme за миризма. Въпреки че беше признат за нов метал, той беше използван малко, тъй като беше рядък и труден за работа, въпреки че беше изключително здрав и в продължение на няколко години се използваше за писалки и игли за грамофони.