Silvery white, tough, and harder than iron, nickel is widely familiar because of its use in coinage but is more important either as the pure metal or in the form of alloys for its many domestic and industrial applications. Elemental nickel very sparingly occurs together with iron in terrestrial and meteoric deposits. The metal was isolated (1751) by a Swedish chemist and mineralogist, Baron Axel Fredrik Cronstedt, who prepared an impure sample from an ore containing niccolite (nickel arsenide). Earlier, an ore of this same type was called Kupfernickel after “Old Nick” and his mischievous gnomes because, though it resembled copper ore, it yielded a brittle, unfamiliar metal. Twice as abundant as copper, nickel constitutes about 0.007 percent of Earth’s crust; it is a fairly common constituent of igneous rocks, though singularly few deposits qualify in concentration, size, and accessibility for commercial interest. The central regions of Earth are believed to contain considerable quantities. The most important sources are pentlandite, found with nickel-bearing pyrrhotite, of which certain varieties contain 3 to 5 percent nickel, and chalcopyrite, and nickel-bearing laterites, such as garnierite, a magnesium–nickel silicate of variable composition.

Сребристо бял, здрав и по-твърд от желязото, никелът е широко познат поради употребата му в монетосеченето, но е по-важен или като чист метал, или под формата на сплави за многобройните си домашни и промишлени приложения. Елементарният никел се среща много рядко заедно с желязото в земни и метеорни находища. Металът е изолиран (1751) от шведския химик и минералог, барон Аксел Фредрик Кронстед, който приготвя нечиста проба от руда, съдържаща николит (никелов арсенид). По-рано руда от същия тип е била наричана Купферникел на името на „Стария Ник“ и неговите палави гноми, защото, макар да приличаше на медна руда, тя дава крехък, непознат метал. Два пъти по-изобилен от медта, никелът съставлява около 0,007 процента от земната кора; това е доста често срещана съставна част на магмени скали, въпреки че изключително малко находища отговарят на изискванията по концентрация, размер и достъпност за търговски интерес. Смята се, че централните райони на Земята съдържат значителни количества. Най-важните източници са пентландит, открит с никел-съдържащ пиротит, от който някои разновидности съдържат 3 до 5 процента никел, и халкопирит, и никел-съдържащи латерити, като гарниерит, магнезиево-никелов силикат с променлив състав.