In 1928 von Neumann published “Theory of Parlor Games,” a key paper in the field of game theory. The nominal inspiration was the game of poker. Game theory focuses on the element of bluffing, a feature distinct from the pure logic of chess or the probability theory of roulette. Though von Neumann knew of the earlier work of the French mathematician Émile Borel, he gave the subject mathematical substance by proving the mini-max theorem. This asserts that for every finite, two-person zero-sum game, there is a rational outcome in the sense that two perfectly logical adversaries can arrive at a mutual choice of game strategies, confident that they could not expect to do better by choosing another strategy. (See also game theory: The von Neumann–Morgenstern theory.) In games like poker, the optimal strategy incorporates a chance element. Poker players must bluff occasionally—and unpredictably—in order to avoid exploitation by a savvier player.

През 1928 г. фон Нойман публикува „Теория на парловите игри“, основен документ в областта на теорията на игрите. Номиналното вдъхновение беше играта на покер. Теорията на игрите се фокусира върху елемента на блъфиране, функция, отличаваща се от чистата логика на шаха или теорията на вероятностите на рулетката. Въпреки че фон Нойман знаеше за по-ранната работа на френския математик Емил Борел, той даде предмета математическа субстанция, като доказва теоремата за мини-макс. Това твърди, че за всяка крайна игра с двама души с нулева сума има рационален резултат в смисъл, че двама идеално противници могат да стигнат до взаимен избор на стратегии за игра, уверени, че не биха могли да очакват да се справят по-добре, като изберат друга стратегия. (Вижте също теорията на игрите: Теорията на фон Нойман-Моргенстерн.) В игри като покер, оптималната стратегия включва елемент на шанс. Покер играчите трябва да блъфират от време на време - и непредвидимо - за да избегнат експлоатация от по-уверен играч.